кукувица

Кукувицата е с големината на гълъб и доста дълга опашка, с пепеляво сива горна част на тялото, а гърдите и корема са белезникави с тъмни препаски. Най-вероятно ще я видите като тъмна птица, която преминава доста бързо над откритите площи между дърветата. Вероятно вече сте чували как кукувицата се обажда с характерното “ку –куу, ку –куу”. Това е била мъжка кукувица, която показва своето присъствие и търси женска.

Кукувицата е често срещан вид и може да се види на най-различни места - в гори, поляни или по планинските склонове. Най-интересното при кукувицата е, че не прави свое гнездо, а снася яйцата си в гнездата на други видове птици. Малкото кукувиче се излюпва преди яйцата на птицата “осиновител” и изхвърля от гнездото останалите яйца.

Кукувиците се хранят с насекоми - предимно пеперуди (гъсеници) и бръмбари. Те нямат предпочитания към определен вид насекоми, а просто се хранят с тези, които са най-много и съответно най-лесни за намиране и ловене.

Вместо да строи свое гнездо, кукувицата използва гнездото на птица "гостоприемник" - например на ливадната бъбрица или сивогушата завирушка. Когато женската кукувица намери подходящо гнездо, тя изчаква момент, в който то остава без надзор, изхвърля едно от яйцата и полага своето яйце на неговото място. Женската кукувица се е специализирала да “копира” цвета на яйцата на птицата - гостоприемник. Понякога птицата - гостоприемник е много по-дребна от кукувицата и “родителят” на малкото кукувиче трябва да работи много по-усилено, за да изхрани гигантското бебе, мислейки го за свое собствено.

Зимните европейски месеци кукувиците прекарват в африканските савани. В България се завръща почти през пролетната ваканция, около 10 април.

В Европа кукувицата е широко разпространена и е със стабилна популация, въпреки че в Западна Европа и особено на територията на Франция, популацията на вида намалява. Трябва също да помним, че популацията на кукувицата зависи от други птици, които могат да бъдат застрашени.